Saturday, 4 June 2016

22 януари 1925, четвъртък

Леополд ни разказа накратко за срещата си с младата госпожица Ерика Карлайл.
Била е леко бе предпазлива, не била готова да прегърне идеята, че брат й може да е жив, но все пак споделила някои по-лични неща, свързани с началото на експедицията.

Идеята е дошла от негърката - но от къде се е повила тя и как се е свързала с Роджър, остава неизвестно.
Доктор Робърт Хюстън подкрепил напълно Роджър за експедицията.
В последните преди отпътуването, Роджър се е държал странно - ходил е често в Харлем, говорел е за "черната жена", чел е странни книги.

Следващите няколко дни се опитахме да открием още нещо, но изглежда следата тук, в Ню Йорк бе пресъхнала. Установихме, че Силас и Нкунга нямаха други имоти; Джон сподели с полицията част от следите, които ние имахме - предаде визитката на Emerson Imports, в замяна разбрахме, че Силас е собственик на Жужу от 13 години.

Леополд се свърза с професор Коулс.

Редакторът на Джаксън - Йона се свърза с мен и заяви, че е готов да финансира пътуване по следите на Джаксън в замяна на цялата информация, до която се доберем.

Решаваме да отпътуваме към Лондон с корб

21 януари 1925, сряда

Сращата с Професор Томпсън - археолог, чиято специалност бе Африка, само задълбочи загадката. Той огледа подробно, помагайки си с лупа, фотографията на скиптъра. Скиптърът бил направен от боабаб. Обясни ни, че руните са египетски, но висшият бог за когото се отнасяха не е с египетски произход. Преводът им бе:

"Нямбе, твоята сила е моя".

След като проучи и снимката на медната купа, съвсем угаснаха надеждите ни за следа - езикът на символите не му бе известнен, но със сигурност не били египетски.

Леополд получи съобщение, че госпожица Кралайл се е съгласила да се срещне с него.