Saturday, 4 June 2016

22 януари 1925, четвъртък

Леополд ни разказа накратко за срещата си с младата госпожица Ерика Карлайл.
Била е леко бе предпазлива, не била готова да прегърне идеята, че брат й може да е жив, но все пак споделила някои по-лични неща, свързани с началото на експедицията.

Идеята е дошла от негърката - но от къде се е повила тя и как се е свързала с Роджър, остава неизвестно.
Доктор Робърт Хюстън подкрепил напълно Роджър за експедицията.
В последните преди отпътуването, Роджър се е държал странно - ходил е често в Харлем, говорел е за "черната жена", чел е странни книги.

Следващите няколко дни се опитахме да открием още нещо, но изглежда следата тук, в Ню Йорк бе пресъхнала. Установихме, че Силас и Нкунга нямаха други имоти; Джон сподели с полицията част от следите, които ние имахме - предаде визитката на Emerson Imports, в замяна разбрахме, че Силас е собственик на Жужу от 13 години.

Леополд се свърза с професор Коулс.

Редакторът на Джаксън - Йона се свърза с мен и заяви, че е готов да финансира пътуване по следите на Джаксън в замяна на цялата информация, до която се доберем.

Решаваме да отпътуваме към Лондон с корб

21 януари 1925, сряда

Сращата с Професор Томпсън - археолог, чиято специалност бе Африка, само задълбочи загадката. Той огледа подробно, помагайки си с лупа, фотографията на скиптъра. Скиптърът бил направен от боабаб. Обясни ни, че руните са египетски, но висшият бог за когото се отнасяха не е с египетски произход. Преводът им бе:

"Нямбе, твоята сила е моя".

След като проучи и снимката на медната купа, съвсем угаснаха надеждите ни за следа - езикът на символите не му бе известнен, но със сигурност не били египетски.

Леополд получи съобщение, че госпожица Кралайл се е съгласила да се срещне с него.

Wednesday, 11 May 2016

20 ануари 1925, вторник

Събрахме се в кантората на Джон, където направихме план за деня.

Джон и Леополд депозираха предметите в сейф в банката, а Джон направи дубликати на ключовета, за всеки от нас.

Леополд направи бърз преглед на книгата - съдържанието й бе ужасяващо, с гнусни, мистични, страшни ритуали, включително и такив за съживяване на мъртъвци.

Тъй като вече не се чувствахме уверени в бъдещето, дадохме записки от преживявното до тук на редактора Йона Кенингтън, както и на местен нотариус.

И за огромно наше разочарование, снимките бяха размазани и трудно можеха да минат за доказателство.

Започнахме търсенето на специалист археолог, който да ни даде информация за намерените предмети.

Наоми реши да проучи Нкунга - съсобственика на зловещия имот на къщата Жужу. Оказа се, че е докер с мистична известност, избягвал хората, занимавал се с магия. За да разбере повече, Наоми си нае бедна и тясна стаичка точно до къщата Жужу, гледаща директно към двора й. По-късно ни разказа, как около 11 вечерта в двора се е събрала групичка хора, а в полунощ се появила едра фигура, настъпило оживление. Започнали да изнасят неща от къщата, а на едрия човек, който раздавал заповеди, се кланяли почтително. Не чула нито една английска думичка. А накрая - запалили цялата къща Жужу. Опитала се да ги проследи, но вероятно за нейно щастие - изгубила следите им.

Thursday, 14 April 2016

19 ануари 1925, понеделник

Нощта бе изпълнена със странни сънища, надигащи се страховити същества от дълбините. Вероятно виновен бе подтискащия Аркам. Тръгнахме си от него с облекчение, несигурни дали мисията ни е допринесла с нещо за разгадавене на мистерията около убийството на Джаксън.

Леополд се обади в Харвардската библиотека, разпитвайки за автора на Африканските Култове, но се оказва че е анонимен. Издателството на книгата - от Западния Бряг на континента - изглежда не съществува понастоящем. Йона ни информира, че ги е чувал, но са прекратили дейността си от години.

Джон използва връзките си в администрацията и открива, че собственик на къщата "Жужу" е вече известният ни Силас Н'Рване и МУКУНГА М'ДАЛИ, а изненадващото - от цели 13 години. Не съвпадаше с началото на зловещите убийства.

Аз и Леополд се срещнахме с адвоката на Госпожица Карлайл, разказвайки за вероятността брат й да е все още жив и показвайки записките на Джаксън. Господин Грей призна, че изпутва силни притеснения да дава надежда на младата жена, която бе преживяла тежко "смъртта" на любим човек.

Вечерта присъствахме на изумителното представление на Наоми - аз нямах навика да ходя на такива събития и бях поразена от пищността и в същото време оскъдността на костюмите, смелостта на танца, красотата на гласа.

След представлението, взехме нелекото решение да проникнем в къщата "ЖУЖУ", тъй като това бе най-горещата ни следа, а другите ни водеха в задънена улица.

Наоми украси лицата ни с вакса, облякохме "бизнес" костюмите си, взехме Йози - стар приятелна г-н Бейкър и се насочихме с колата към Харлем. Йози щеше да стои в колата и да ни помогне да се измъкнем бързо, ако се наложи.

Решихме да влезем откъм изоставената сграда, долепена до тази на "Жужу". Закованите дъски се оказаха непреодолима пречка за г-н Бейкър, та чак Йози се смили над почти безполодните усилия на нашия частен детектви и излезе от колата да ги откърти вместо него. Доста ми се вдигна мнението за Йози в този момент.

Оказа се, че здрава врата с дебели вериги отделя изоставената сграда с "Жужу". Добре, че г-н Бейкър возеше в багажника си разни полезни неща, вклюително здрави клещи. Зад вратата заварихме спящ и пиян Силас, потънал в смрад и мръсотия. Тази вечер късметът ни се проявявше по загадъчен начин. Промъкването до стареца, което трябваше да е просто, тихо и безпроблемно и да завърши с нежното поставяне на напоена с хлороформ кърпа на устата му, се превърна в пародия на дрънчаща тенекиена кутия, която не видях, твърде близка среща със стреснат и паникьосан Силас и неговата Смрад и въргаляне в завивки, непрани от години. За щастие всички действахме бързо и ефективно и най-накрая отворихме необезпокоявани капака в пода, който Наоми бе видяла преди 2 дни.

Оказахме се в тъмно подземие с каменен коридор, изографисан с неизвестни за нас символи. Коридорът завърши с внушителна врата от масивно дърво. Ключът намерих в кесия, вързана около шията на Силас. Зад вратата ни порази с размерите си огромна зала - отново символи по стените, факли, африкански барабани до едната стена, кладенец до другата. Кладенецът бе покрит с тежък камък, имаше макара на тавана, която явно служеше за повдигането му. Близо до кладенеца от стената стърчаха дървени колове, от тях висяха кожени каиши - всичко много намирисваше на мъчения, а може би и жертвоприношения. В далечния край на залата, висока завеса отделяше друго помещение. Без колебание се насочихме натам. Не бяхме подготвени за това, което ни посрещна там. Три мъртви тела, в различни стадии на разложение, лежаха в стаята. На челата им бе изрязан същия символ, който носеше изкормения Джаксън. Докато ги гледахме стъписани, изведнъж телата се надигнаха, червата висяха от коремите им, меса се откъсваха от телата им, символът греееше. Аз панически прострелях един от тях в челото, без това да го спре ни най малко. Но моята паника не можеше да мери с безумния ужас, който се бе изписал на лицето на Джон - той изглеждаше сякаш виждаше най-големия си кошмар умножен хилядократно. Знаех, че този миг е жигосан в душата му и щеше да го тормози до края на живота му. Знаех и, че мога да му помогна, но сега трябваше да се изплъзнем от оживелите трупове, които протягаха разложени, ноктести ръце към нас. Всички вкупом избягахме от стаята и спуснахме завесата зад нас.Наоми бе побягнала по-рано, виждайки, че огнестрелното оръжие е безполезно и сега се върна, носейки няколко грамадни ножа от магазина отгоре. Зад нас, завесата стоеше спусната, никой не ни последва. Вече поуспокоили се, можехме да измислим план - Джон донесе фотоапарат от колата си - трябваше да имаме доказатвлсатво за случилото се. Приготвяйки се психически отново дръпнахме завесата. Мъртви тела лежаха, където първоначално ги видяхме, все едно нищо не се бе случило. Все пак на челото на единия зееше малка огнестрелна дупка. Г-н Бейкър направи снимки. Обмисляхме да влезем по-навътре в зловещата стая, за да разгледаме трона и нахвърляните антики. Миризмата на гниещо и преживяното преди малко висяха във въздуха като гъста лепкава мъгла.

При повторното ни влизане, телата се надигнаха отново. Знаехме вече за издръжливостта и силата им, за това не се колебахме дълго и побягнахме към изхода, но в бързината забравихме фотоапарата. Без доказателство, нямаше смисъл. Тъй като бяхме забелязали, че огънят от факлите е единственото, което забележимо ги наранява, направихме сложен огнен капан в коридора със старинните надписи. За щастие, капанът сработи, мъртвите тела изгоряха като стар вестник. И за съжаление, остатъкът от труповете бе като от стар вестник - прах и петна от изгорено.

Събрахме предметите от стаята:
- дълъг шал с ярки, блестящи цветове и пера;
- ръкавици с големи животински нокти
- изчезналата от Харвардската библиотека книга с кожена подвързия - "Тъмните култове на Африка"
- зловеща дървена маска
- медна купа със странни руни и знаци
- гравиран скиптър
- диадема от сив метал с руни.

Прибрахме се по домовете си, всеки умълчан в потреса от преживяното. Сънувах злобно хилещия се Силас с жезъла в ръка. Събудих се убедена, че е трябвало да го убием.

Monday, 11 April 2016

18 януари 1925, неделя

Погребението на Джаксън беше кратко, тъжно, тежко и малобройно. Редкаторът му г-н Кенсингтън бе там, отново ме помоли за дискретност по отношение на онова странна писмо от Джаксън.

След погребението отпътувахме за Аркам, под мрачното сиво небе и пръскащия дребен снежец. Целта на пътуването бе професор АНТЪНИ КОУЛС, на чиято лекция Джаксън вероятно бе присъствал преди 4 дни. Бе важно да разберем какво е проучвал моят приятел и срещата с професора вероятно щеше да хвърли светлина.

Аркам беше по-мрачен от погребението, надвисналите готически сиви сгради по-зловещи от странното писмо на Джаксън. В контраст с града, който щях да мразя до края на живота си, Професор Коулс бе риж, жизнен и доброжелателен. Австрийският му акцент постопли изстиналата ми душа. Разказа ни за лекцията си:
- Темата е Култът на Прилепа - неактивен или изчезнал преди стотици години, характерен за западна Австралия.
- жертвоприношения за призоваване на божеството
- отрова подлудяваща жертвите си
 - огромни каменни блокове с архитектурни цели - атаки от аборигени и жертви, умрели от стотици малки пробождания, приличащи на ранния Култ на Прилепа.
- Змия на Дъгата

На въпроса ми дали познава култове свързани с отвяряне на портали, ни разказва и за култ на Ктулу - изпраща сънища и лудост на последователите си, които отваряли портали, за да го върнат на земята.

Sunday, 10 April 2016

ALL CLUES











17 януари 1925, събота

Наоми, заради тъмната си кожа, реши да посети къщата "Жужу", намиращ се в бедния Харлем, въпреки предупрежденията на човека от Emerson Imports. Там тя си закупи няколко безполезни антики, но на зоркия й поглед не убегна странна врата в дървения под, прикрита под окъсано килимче.

Аз, Леополд и Джон се ровихме половин ден в библиотеката, където получихме малко повече информация за символа, жестоко изографисан върху челото на Елиас - бе свързан с култа на КЪРВАВИЯ ЕЗИК - бил е използван от секта от ранна династия на Египет.

Разбрахме, че онзи автомобил, рязко тръгнал си от местопрестъплението, е бил откраднат от място близо до Жужу и изоставен в другия край на Харлем. Собственикът му - Томас Уидърспун, вероятно няма нищо общо с убийството.