Monday, 11 April 2016

18 януари 1925, неделя

Погребението на Джаксън беше кратко, тъжно, тежко и малобройно. Редкаторът му г-н Кенсингтън бе там, отново ме помоли за дискретност по отношение на онова странна писмо от Джаксън.

След погребението отпътувахме за Аркам, под мрачното сиво небе и пръскащия дребен снежец. Целта на пътуването бе професор АНТЪНИ КОУЛС, на чиято лекция Джаксън вероятно бе присъствал преди 4 дни. Бе важно да разберем какво е проучвал моят приятел и срещата с професора вероятно щеше да хвърли светлина.

Аркам беше по-мрачен от погребението, надвисналите готически сиви сгради по-зловещи от странното писмо на Джаксън. В контраст с града, който щях да мразя до края на живота си, Професор Коулс бе риж, жизнен и доброжелателен. Австрийският му акцент постопли изстиналата ми душа. Разказа ни за лекцията си:
- Темата е Култът на Прилепа - неактивен или изчезнал преди стотици години, характерен за западна Австралия.
- жертвоприношения за призоваване на божеството
- отрова подлудяваща жертвите си
 - огромни каменни блокове с архитектурни цели - атаки от аборигени и жертви, умрели от стотици малки пробождания, приличащи на ранния Култ на Прилепа.
- Змия на Дъгата

На въпроса ми дали познава култове свързани с отвяряне на портали, ни разказва и за култ на Ктулу - изпраща сънища и лудост на последователите си, които отваряли портали, за да го върнат на земята.

No comments:

Post a Comment